Туристически данък — изчисляване, деклариране и плащане към общината

Обновена на 6 септември 2026 г. · Markdown

Туристическият данък се дължи за всяка реализирана нощувка в мястото за настаняване и се плаща на общината, а не на Националната агенция за приходите. Той е уреден в чл. 61р–61т от Закона за местните данъци и такси и е напълно отделен от патентния данък, от данъка върху дохода и от данъка върху добавената стойност.

Кой дължи данъка и кой го събира

Данъкът се дължи от лицето, което предлага нощувките — собственик, наемател или лице, което стопанисва обекта на друго основание. На практика гостът плаща сумата като част от цената, а домакинът я превежда към общината.

Плаща се в общината по местонахождение на обекта. Ако имате два имота в две общини, имате две отделни задължения, две отделни ставки и две отделни декларации.

Задължението възниква за легално работещ обект — категоризиран или регистриран по Закона за туризма. Ако още не сте минали този етап, започнете от регистрацията на мястото за настаняване.

Каква е ставката

Ставката се определя с наредба на общинския съвет, в границите, зададени от закона:

Пример за подредба: в София ставките се движат от 0,51 до 1,53 EUR (1,00 – 3,00 лв.) на нощувка според звездите на обекта.

Няма как да ви кажем вашата ставка тук — тя е решение на вашия общински съвет. Точната стойност се проверява в „Наредба за определяне на размера на местните данъци“ на съответната община, в раздела за туристически данък. Общините публикуват наредбите на сайтовете си; при съмнение питайте в отдел „Местни данъци и такси“.

От 1 януари 2026 г. всички суми се изписват в евро. Ако попаднете на по-стара редакция на наредбата в левове, преизчислението е по неотменимия курс 1 EUR = 1,95583 BGN.

Как се брои една нощувка

Данъкът е за нощувка, а не за престой и не за резервация. Една нощувка е един човек за една нощ. Затова:

• четирима гости за три нощи са 12 нощувки, а не 3;
• две отделни резервации в един и същ апартамент се броят поотделно;
• деца се броят като настанени лица, освен ако наредбата на общината изрично не предвижда друго — проверете това конкретно, защото практиката се различава.

Има ли минимум спрямо 30% заетост

Не. Това е широко разпространено недоразумение и е важно да бъде казано ясно.

В Закона за местните данъци и такси наистина е съществувала разпоредба, която задължаваше домакина да доплати данък до 30% от сумата, изчислена при пълен леглови капацитет за целия период. Тези разпоредби (ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с) бяха в сила само за 2011 г. и отпаднаха с Решение № 5 от 2012 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 г.), с което са обявени за противоконституционни.

Днес правилото е просто: дължите данък само за реално реализираните нощувки. Празен месец означава нулев данък — но не означава нула задължения, защото декларацията пак се подава.

Примерни изчисления

Примерите по-долу използват хипотетична общинска ставка от 0,60 EUR на нощувка. Заменете я с вашата.

Пример 1 — апартамент с една резервация Двама гости, четири нощи: 2 × 4 = 8 нощувки. 8 × 0,60 = 4,80 EUR.

Пример 2 — месец с няколко резервации

40 × 0,60 = 24,00 EUR, платими до 15 август.

Пример 3 — два имота в различни общини Ако вторият имот е в община със ставка 1,00 EUR, за същите 40 нощувки там дължите 40,00 EUR, декларирани и платени отделно, в другата община.

Срокове

Декларацията по чл. 61р, ал. 5 се подава в общината по местонахождение на обекта, от лицето, което предлага нощувките. В нея се посочват броят на предоставените нощувки за изтеклата година. Общините публикуват собствен образец на бланката; много от тях приемат подаване по електронен път с електронен подпис.

Плащането е месечно и не се обвързва с декларацията — декларацията е равносметка на вече платеното, не основание за плащане.

За пълна картина на всички срокове през годината вижте календара на задълженията и годишните декларации.

Връзка с данните от Единната система за туристическа информация

Броят нощувки, който декларирате пред общината, трябва да съвпада с това, което сте подали в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Данните в системата не са публични, но общината е сред органите с достъп до тях (чл. 116, ал. 7 от Закона за туризма). Тоест служителят, който приема декларацията ви, може да види същите числа от друг източник.

Затова е добра идея едно и също броене да захранва и двете места: регистъра на настанените лица, подаването към ЕСТИ и месечното плащане към общината. Ако водите гостите на хартия и после ги пресмятате наум, разминаването е въпрос на време.

Отделно, платформите за резервации отчитат на Националната агенция за приходите брой сделки и суми по правилата за автоматичен обмен на данни от оператори на платформи (DAC7, Директива (ЕС) 2021/514), така че има и трети независим източник на числа за вашия обект.

Подробности за подаването има в статията за ЕСТИ, а за самия регистър — в регистър на настанените лица и защита на личните данни.

Чести грешки

• Данъкът не е посочен отделно в документа към госта. Чл. 61р, ал. 4 от ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси) изисква туристическият данък да се изписва отделно, а не да се влива мълчаливо в цената.
• Броене на резервации вместо на нощувки на човек.
• Пропуснат месец с една-единствена резервация — задължението не зависи от размера на сумата.
• Използване на ставката на съседна община, защото „там е същото“.
• Смесване на туристическия данък с патентния данък. Това са два различни данъка, с различни срокове; патентният се дължи на стая годишно, туристическият — на нощувка.
• Включване на туристическия данък в основата за данък върху добавената стойност без проверка на конкретния случай — ако сте регистрирани, вижте ДДС по чл. 97а.

Как помага host-manager

host-manager води резервациите и настанените лица на едно място, така че броят нощувки за всеки месец и за всеки имот се получава от самите данни, а не от ръчно пресмятане. Ставката на общината се задава веднъж за имота и месечната дължима сума се вижда наготово преди 15-о число. Същите числа са основа и за годишната справка към общината. Проверката на ставката в наредбата на вашата община остава ваша задача — системата не я налучква.

Важно

Тази статия е обща информация, а не данъчна или правна консултация. Размерът на туристическия данък се определя от всяка община поотделно и се променя с решения на общинския съвет; законовата уредба също се мени. Преди да разчитате на конкретно число, проверете действащата наредба на своята община и при нужда се консултирайте със счетоводител. Последна проверка: август 2026 г.